Климатолечение И Климатични Райони В България

Какво представлява „Синдромът на кукувицата“ в нашия бг туризъм?

Как един съюз по балнеология присвоява идеите, предложенията и дългогодишния труд на една асоциация за климатолечение под протекцията на министерство на туризма

Какво представлява „Синдромът на кукувицата“ в нашия бг туризъм?

Снимка: Юлиян Попов 

Кукувицата е прелетна птица от семейство Кукувицови, световно известна със своя уникален гнездов паразитизъм.

Кукувицата не строи собствено гнездо и не отглежда малките си. Вместо това тя използва стратегия за измама. Кукувицата буквално отглежда следващото си поколение „наготово“, като прехвърля всички грижи, усилия и ресурси върху нищо неподозиращите птици домакини.

Метафората за „Синдромът на кукувицата“ в професионален контекст описва феномен на интелектуален и структурен паразитизъм, който наблюдаваме от години.

При него един съюз по балнеология, не влага собствен ресурс за проучвания, визия и иновации.  

Вместо това използва дългогодишния труд на една асоциация за климатолечение по темата, след което „снася“ своите претенции върху нейните концепции и ги представя пред институциите като свои, за да усвои ползите, признанието и най-вероятно отново финансиране „наготово“.

Казусът между Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм БАКЗТ - представител на Климатичните Курорти на България и Съюза по балнеология и спа туризъм, подпомаган от пасивността на Министертсво на туризма, илюстрира точно този модел.

На 19 юни в Пампорово Съюза по балнеология и спа туризъм провежда форум за бъдещето на климатолечебните курорти на България, същите, които бяха неколкократно отхвърляни от приятелския кръг, оформен в МТ с участието на председателя на съюза по балнеология.

Логично е балнеологията и СПА секторът исторически да се фокусират върху минералните води и термалните извори и да обърне внимание на развитието и подкрепа към Балнеолечебните курорти, които са определени с постановление на Министерски съвет и са обявени на сайта на Парламента.

А климатолечението (въздух, биоклимат, специфични географски зони като Странджа и Сакар) е съвсем различна, алтернативна сфера.

Присвояването на темата за над 90-те климатични курорта от Балнео-организацията, представена и развивана години наред от Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм БАКЗТ пред обществеността, министерство на туризма, министерство на здравеопазването, комисиите по туризъм и здравеопазване в народното събрание, общините- климатични курорти, посолства, чуждестранни партньори и НПО е опит за разширяване на чужда територия.

За жалост това се случваше с „любезното съдействие и безпаметност на Министерство на туризма, което досега умишлено пречеше и игнорираше всички предложения и изложения на БАКЗТ, които ще бъдат представени на поредната "Маса" преопаковани от „привилегирования“ съюз.

Редно ли е това от морална и професионална гледна точка?

Редно ли е организация, която се е нарекла Съюз по балнеология и спа туризъм  да продължава да използва теми, послания и концепция, разработени от друга организация – Българска асоциация за климатолечение и здравен туризъм, която от години работи за Климатичните курорти на България?

Всъщност този казус надхвърля липсата на елементарно възпитание, колегиалност, уважение към труда на другия и засяга дълбоки структурни дефекти в управлението на българския туризъм, фаворизирането на конкретни организации от МТ и толерирането на нагло и безпардонно поведение.

Това е една от причините масово бранша да иска закриването на МТ, което с годините показа и доказа, че все повече е министерство с "отпаднала необходимост".

В края на месеца предстои съдебен процес за достъп до обществена информация, свързана с финансиране и взаимодействие на МТ със Съюз по балнеология и спа туризъм, която бе отказана на БАКЗТ с аргумента, че няма надделяващ обществен интерес.

От БАКЗТ са задали 7 основни въпроса:

1.      Относно публични средства

o   Всички данни за предоставени, усвоени или разпределени публични средства (включително бюджетни, европейски или смесени) в полза на БСБСПА за периода 2014 г. – 2025 г.

o  Правното основание за предоставянето на тези средства (договори, заповеди, решения, програми, постановления и др.), в това число средства за реклама на туризма в България, предназназначена за немския пазар.

2.     Относно програми, проекти и инициативи

o   Списък на всички програми, проекти, кампании или инициативи, реализирани от Министерството на туризма с участието или в партньорство с БСБСПА.

o   Условията за участие и критериите, въз основа на които БСБСПА е било включено като партньор или бенефициент.

3.     Относно контрол и отчетност

o   Кои контролни органи или структурни звена на Министерството на туризма са упражнявали контрол върху:

§  разходването на предоставени средства;

§  изпълнението на договори и проекти;

§  постигането на заявените цели и резултати.

o   Извършвани ли са проверки, одити или оценки, и ако да – с какви констатации;

o   Съгласно регистъра ЕСТИ (Единна система за туридтическа информация) и въведените в него данни в периода от 2019г. до 2025г., какъв е броя на:

o  туристите, ползвали финансиране по линия на споразумения със здравни институции в Германия и Австрия за Медикъл/СПА услуги, респективно с посочване на местата, в които са били настанени.

o    настаняваните по Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция в балнео и спа-хотели, членове на БСБСПА.

4.     Относно критерии за финансиране и участие

o   Всички вътрешни правила, методики, указания или критерии, прилагани от Министерството на туризма при:

§  избор на партньорски организации;

§  предоставяне на финансиране;

§  участие в съвместни инициативи.

o   Приложими ли са били тези критерии еднакво спрямо всички професионални и браншови организации в сектора на туризма.

5.     Относно равнопоставеност и алтернативи

o   Съществуват ли други сдружения или туристически организации  които:

§  са кандидатствали за участие в аналогични програми или инициативи;

§ са заявявали интерес за партньорство, отправяли са конкретни и обосновани предложения, свързани с различни сектори на туризма, но не са били включени.

o   Ако да – на какво основание е предпочетено БСБСПА.

o   На какво основание и с какъв акт на надлежен и компетентен орган дейността на специализирана работна група за актуализиране на Плана за развитие на здравния туризъм (период 2020 – 2025 г.). към МТ, създадена през 2021г. не е довършила дейността си, не е представила резултати и не е провеждала заседания, съобразно целта на нейното създаване.

o   В случай, че има такива и информацията ни е непълна и неточна , молим да ни бъде предоставена пълната документация по работата на работната група в това число: протоколи, доклади, анализи и др.

 

6.     Относно институционална обвързаност

o  Наличие на меморандуми, рамкови споразумения, писма за намерение или други форми на трайно сътрудничество между Министерството на туризма и БСБСПА.

o   Участие на представители на БСБСПА в:

§  работни групи;

§  консултативни съвети;

§  експертни комисии към Министерството на туризма.

§  държавни /правителствени/ делегации, събития, международни изяви на България, финансирани с публични средства от бюджета на МТ;

7.     Относно публичност и отчетност

o Как Министерството на туризма е осигурило публичност и прозрачност на взаимодействието си с БСБСПА.

o   Публикувани ли са отчетни документи и къде са публично достъпни.

В зависимост от решението на съда, още 4 НПО организации са в готовност да поискат от МТ достъп до обществена информация и отговор на въпросите, които БАКЗТ поставя пред министерството.

 

Внимание: Тази статия е защитена от авторските права на Национален Туристически Канал. Неупълномощеното препечатване, повторно публикуване или пренаписване на това съдържание е строго забранено без изрично разрешение от Национален Туристически Канал. Цитатите от този материал са допустими, при условие че е включена директна връзка към цялата статия на Национален Туристически Канал.